Станислава Чуринскиене: първи сигнали, които издават деца в аутистичния спектър

Често чуваме от родители на деца в аутистичния спектър, че детето се е развивало съвсем обичайно до първата си година или година и половина и изненадващо, развитието е спряло или е тръгнало назад. Казват го най-често майки и бащи, чието дете със затруднения в развитието е първородно. Онези, които вече имат едно дете или бабите и дядовците обаче, от съвсем рано могат да забележат някои разлики.
Нека отбележим някои от най-съществените, с цел да улесним родителите в разпознаването на важни предупредителни знаци, за да могат да реагират с възможно най-ранната интервенция, съветва специалистът по ранно детско развитие Станислава Чуринскиене.

Снимка: личен архив
Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.

- Когато получите епикризата от раждането, погледнете стойностите на Апгар – скала за оценка на жизнените функции на 1-ва и 5-та минута от появата на бебето. Желателно е, ако не оценка 9 на първата и 10 на 5-та, то поне 8 на първата и 9 на 5-тата.
При стойности под 8 на 1-ва минута, е желателно развитието на детето да бъде наблюдавано по-внимателно в следващите месеци.

- Отбележете  дали бебето има нужния тонус, за да засуче от гърда. Не си казвайте „захраниха го с биберон в болницата“ или „не засуква заради плоски зърна“.
Ако въпреки консултациите по кърмене, дето не засуква, разпитвайте педиатъра какво мисли за мускулния тонус на бебето.

- Ако бебето връща мляко на всяко хранене или често повръща на фонтан, най-вероятно ще чуете „рефлукс“. Нерядко обаче, това може да е признак на недобро преработване на белтъка на кравето мляко. Това важи и за кърмените деца, чиито майки консумират млечни продукти, труднопреработваеми протеини, храни с оцветители, консерванти и „подобрители“.
Трудното справяне на детския организъм с този тип храни се свързва с неблагополучия в развитието, което е доказано с дългогодишни клинични проучвания.

- Ако чуете „атопичен дерматит“ и ви дадат „едно вълшебно мазило“, с което той ще изчезне, също дръжте под око скоростта, с която детето се справя с различните задачи на развитието. Може да е просто чувствителна бебешка кожа, но може и да се наложи смяна на типа адаптирано мляко, корекция в храненето на майката, по сходни причини като честото връщане.

- Същото се отнася и за много продължителния запек и диарията при кърмачета или бебета на адаптирано мляко от 1 до 6-ти месец. Задавайте въпроси, въпреки че в общия случай ще чуете „това е нормално, нищо му няма“.

- Добре е детето да държи главичката си изправена в обичайните за това срокове, което е около 3-ти месец. Попитайте педиатъра за цялостна оценка на мускулен тонус и рефлекси, ако позакъснява.

- Ако всичко с развитието е наред, бебето посяга към играчка около четвъртия месец. Вероятно то не винаги ще успява да я хване или задържи, но е важно да опитва.
Обърнете внимание, ако не го прави или, ако около 6-7 месеца не се протяга да хване играчка, която е извън обхвата му, когато то държите в седнало положение. Доста от децата, които показват някакъв проблем в развитието, в ранните си месеци избягват да използват ръцете си, не  удрят играчки една в друга, не държат сами шишето- биберон.

- Притеснителен сигнал е, ако детето не поставя предмети в устата си, когато е време за това.

- В оптималния случай, т.нар. лепетна реч – произнасяне на срички като та-та, ма-ма, ба-ба, се появяват към 6-тия месец. При децата в риск от проблем в развитието, те се появяват след 10 -11 м. и родителите неправилно ги възприемат като думички по предназначение.

- Ако детето приема опитите за захранване с пюрета драматично и отказва да опитва със седмици, реагира бурно на усещането за лъжица в устата, а по-късно повръща при по-едра храна (не става дума за големи късове, а за всякаква консистенция, различна от пасираната), попитайте хранителен терапевт.

- Детето обикновено сяда стабилно около 6 м и прохожда на 1 – 1.2 г. Някакви отклонения във времето са допустими, но не прекалено много.
Децата, които показват ранни признаци, сядат по-късничко и дори да проходят в срок, често пропускат етапа с пълзене.

- Вероятно най-сигурният признак, че развитието не върви в желаното русло, е липса на инстинктивното посочване с пръст. То се появява около 11-12 месец и детето може спонтанно да посочи с пръст нещо интересно или да реагира на въпрос, например „къде е мечето“, като го посочи с пръст.
Почти всяко дете, което не се развива оптимално, не сочи към тази възраст. Социалните жестове, като помахване за здравей, също се появяват в този период и рядко ги виждаме при затруднения в развитието.

- Около и дори преди първата годинка, детето реагира на името си. Децата в риск, около тази възраст могат да изглеждат „своенравни“ или „твърде съсредоточени в нещо друго“ и да не се обърнат, ако ги повикаш по име.

- Питайте, дали фонтанелата на детето се затваря навреме.

Разбира се, поотделно тези признаци спокойно може да не означават нищо тревожно. Ако се натрупат твърде много от тях обаче, потърсете консултация.
Може да звучи смешно, но съществуват ранни скринингови тестове, които се прилагат дори от 3-4 м. след раждането на детето. Няма нужда да търсим под вола теле, но е и важно да не пропуснем важни предупредителни знаци и да реагираме възможно най-рано.

Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.

За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg